РАЗМЪРЗЯ̀ВА МЕ несв.; размързѝ ме, мин. св. размързя̀ ме, св., непрех. Разг. Обхваща ме силен мързел, нежелание за работа, започва много да ме мързи; домързява ме. — Я вземи Цецка и идете с нея до „Златните мостове“.. — Ако дойдеш и ти. — Размързяло ме е нещо. Ем. Манов, МПЛ, 260. Мислех да меся козунаци, но ме размързя и купих готов. Δ Майсторът трябваше да смени и кранчето, но явно го размързя и отложи за друг ден.